През годините на прехода неудовлетворението, стигащо до ярост сред българското общество, нарекох „Доктрината Първанов – Борисов“. След този материал може да видите и оригиналния текст, който написах през декември 2010г., по повод присъждането на Нобеловата награда за мир по онова време. Сега нещата продължават в същото русло, но има и нещо значимо и уникално. Това е гнева който изригна в сърцата на хиляди българи , поради назначението на Пеевски за шеф на ДАНС. Назначението на Пеевски не беше грешка, а опит за държавен преврат, който трябва задължително да приключи с оставка на правителството. Това искат всеки ден хиляди българи настоятелно, и това е надеждата - да успеят. Такива събития не се отминават с извинение. Решението на Орешарски да го представи на този пост, беше тежко нарушение на баланса - сигурността предоставена на Запад, а енергетиката и икономиката на Русия. Пеевски - председател на ДАНС, беше унищожителен удар по националната ни сигурност, който следваше да ни стационира в орбитата на Москва, респ. нейните съюзници Дамаск, Иран и др. Това обаче представлява обратен завой на всичко което следваме последното десетилетие, особено след членството в НАТО и ЕС. Кой е предложил Пеевски на Орешарски, Станишев и Местан, не стана ясно. Лично моето мнение е, че е инстанция извън страната със значително регионално влияние. А това е убедителен довод тези господа да напуснат властта по най – бързия възможен начин. Няма как да ги оставим да променят евроатлантическата ни интеграция, която градим през прехода с много лишения и жертви. Действително сериозен проблем е, че евроатлантическите ни съюзници, ни оставиха в това разкрачено положение между Изтока и Запада. Решението за отказа от „Набуко Запад“, от което България е най – потърпевшата страна, е чудесна илюстрация. Американската администрация се интересува от рестарта на отношенията с Русия, а влиятелните европейски страни имат своите енергийни и икономически интереси в тези отношения. В тази ситуация България трябва да разчита главно сама на себе си, колкото и фантастично да звучи това. Защото залога тук е не само икономическо развитие, енергийни алтернативи, важни елементи на сигурността и др.,  а всичко – независимото ни и свободно развитие по волята на българския народ. Борисов не е премиер, от няколко месеца, Първанов не е президент от година и половина, но техните дебели сенки се спускат над „горещото лято 2013“. Оставката на правителството и разпускането на това Народно събрание е само първата стъпка за анулиране на тази убийствена доктрина. Не може да не си спомняме годините от началото на прехода, на ентусиазма и надеждите. Тогава протичаше световен процес на премахване на комунизма, ние бяхме само малка част от него. Тогава говорехме за разграждане на номенклатурата, както сега говорим за премахване на олигархията. Никой не си прави труда, като тогава така и сега, подробно да опише процесите, да назове имената, да покаже избавлението. Тази неопределеност е хранителна среда за негативните субекти и ги превръща в демони. Всички знаем много имена и много факти, но е някак си опасно да се изричат. Но как иначе ще ги преборим? Да се превърнем в хиляди донкихотовци е неблагодарна и тъжна съдба. Сега българите се изправиха срещу един модел и статукво което не желаят, това е много по – сложно и героично от борбата срещу комунизма започнала преди 24 години, но това е единствения начин да успеем. Апелирам към всички, протестите да станат по – активни и масови. Не ми е известен начин да тръгнеш по един път без да направиш първата крачка. Тя е оставка на правителството и отстраняване на това нагло и вредно парламентарно мнозинство.   Архив декември 2010г. ДОКТРИНАТА ПЪРВАНОВ – БОРИСОВ   Тази доктрина е геополитическо разбирателство за водената от всички български правителства политика, през последните години. Представлява следното: На Америка респективно на НАТО оказваме пълно съдействие по отношение на политиката на сигурност , изграждане на бази на наша територия, подкрепа за борбата с тероризма , участие във всички стратегически операции по сигурността , които Америка предприема, войната в Ирак, войната в Афганистан, независимостта на Косово, позицията ни по руската инвазия в Грузия 2008г., разполагане на ПРО и т.н.  А на Русия съдействаме за реализация на енергийната и политика – Южен поток, АЕЦ Белене, предполагам в близко бъдеще ще има апетити и за други инвестиции в енергийния сектор, регионално енергийно сътрудничество под егидата на Русия. Също така толериране на икономически лобита , които се ползват с доверието и подкрепата на Москва. Тази доктрина няма да я намерите вербализирана по този начин. Винаги ще може да чуете само едната част, прозападната или проруската . Президента Първанов понякога с половин уста обявява тази политика и то винаги когато е критично за руския интерес. Дори тя може да бъде реализирана от взаимно изключващи се фактори, какъвто е случая със сегашния премиер и президент.  Наричам я доктрината Първанов-Борисов , защото Първанов е един от основните политически играчи за последните десет години, а Борисов има най-бляскавата политическа кариера за този период. Но които и да ги замени формално в политическата им позиция, това няма да повлияе генерално на поведението на страната,поне към днешна дата. В геополитически план това започна с така наречената „путинизация“ на Русия след 2000г., и стана съвсем очевидно при управлението на администрацията на президента Обама. Рестартирането на отношенията между САЩ и Русия даде широко поле на действие на руската политика в Източна Европа. Това е и основното обяснение защо „ГЕРБ“ в началото на мандата си беше срещу руските енергийни проекти, а през последните месеци трескаво се зае да ги реализира. Мястото на Европа в този процес е доста ограничено, защото напоследък демонстрира плаха и разнопосочна политика, особено по отношение на Източна Европа. Очевидно е , че проблемите и въпросите пред Европа са много и големите , влиятелни страни в съюза, дават ясни сигнали за желание, да разширят икономическите и енергийни отношения с Русия. За България това изглежда като някаква „балканска хитрост“, с която ще печелим и от двете страни. Проблема е, че нещата стоят точно обратно. Ние няма да имаме доверието на истински партньори, жизнено необходимите инвестиции за страната няма да идват, сериозна модернизация на България не може да очакваме в тази ситуация. Най-големите инвеститори ще бъдат с руски , китайски, турски или подобен произход. Това може да се превърне в поредния голям пропуснат шанс, сега когато света започва да излиза от кризата, няма да бъдем печеливши от това. Това е и обяснението защо българските правителства не получават заслуженото наказание след провала си. Просто те правят едно и също. Гръмките приказки за борба с корупцията и реформи са в повечето случаи пара в свирката. И активните им действия за реализация на руската политика в България им дават гаранции за безнаказаност.  Мисля, че има сериозни основания ,това да се промени. Главното основание е започващата политическа промяна в САЩ . Второто е ислямизираща се Турция и , че все повече хора започват да разбират негативите на този процес. И третото е , че нещата в Путинова Русия не изглеждат толкова добре и не е изключено там да бъде променен курса. Ако българския политически елит, вместо да дърдори гръмки приказки за антикризисни програми, реформи и покачващо се доверие на вън, се заеме да реализира твърда политика , като част от западния свят към които принадлежим поне на думи, нещата ще станат коренно различни. За съжаление влиянието на Русия в България е изключително силно. Разпростира се в държавните институции, съдебната система, политическите партии, медиите, гражданското общество, , културни среди.  Тресящия от няколко дни скандал дипломацията ни, е само една илюстрация за това. Но гръбнака на цялото това влияние е така наречената енергийна мафия включваща влиятелни политици, висши държавни чиновници и шефове на държавни енергийни компании и др.. Огромната ни енергийна зависимост от Русия генерира в енергийните олигарси огромни средства, които те реинвестират в купуване на влияние.  Говоря главно за енергетиката защото това е приоритета на руската външна политика, като разбира се не трябва да се забравят икономическите лобита, които тя създава систематично. Очевидно е, че енергийната зависимост се трансформира в политическо влияние и така се създава образа на мрачно известния ни „руски троянски кон“ в Европа. Това обяснява и отсъствието на влиятелна прозападна десница в България.  Отказа да бъдем допуснати в шенгенското пространство, е солидно доказателство, че тази доктрина е провал за западното доверие към страната.  На скоро при връчването на Нобеловите награди за мир, когато стола на Лю Сиаобо остана празен, се видя ясно, че нашия глобален свят има две части.  Желанието на България да бъде част от западната, но да партнира тясно с източната ще продължава да ни оставя в незавидното положение в което сме. Дали създаването на енергийно НАТО, не е добра рецепта за такива своенравни младши членове ?